Правилно прилагане на клишетата в грижата за себе си

Днес пиша от името на човек, който приема и обича себе си. Днес пиша от името на човек, минал през всички възможни грешки в пътя към по-здраво аз, минал през всички обществени клишета в суетата си. Днес пиша от името на осъзнатостта и грижата. Днес пиша изпатила, но и научила доста.

Вярвате ли в клишета? Аз вече да. В свят, в който идеята за позитивното мислене и нагласа са на пиадестал, вече май се поизчерпахме с тези клишета – „Обичай себе си.“, „Бъди тук и сега.“, „Не спазвай стереотипите на околните, важното е да се приемаш.“. Проблемът не е в самите клишета, а в начина, по който ние ги възприемаме. Прекалено често хората ги използват за оправдание и за прикритие. Прикриваме липсата на заинтересованост и действие с клишетата, а не бива. Клишетата са там, за да им придадете малко по-различен смисъл. Да обичате и приемате себе си не означава никога да не променяте себе си. Това означава да се отнасяте с любов и внимание към себе си и тялото си, да го храните с питателна храна, да имате добри мисли, да внимавате какво допускате в себе си, да имате хигиена на взаимоотношенията си. Значи да сте достатъчно отговорни, че когато забележите каквото и да е неразположение да намерите първоизточника му. Ако пишех този текст преди 3 години, щях да бъда от страната на клишето – оправдание, днес смисълът е друг. Днес имам съзнанието да вярвам в клишетата, защото смисълът им ми носи позитиви.

            Както във всичко, което ви споделям и тук имам лична обвързаност и предистория. Някой ден ще ви я разкажа цялата в отделен пост, но сега ще открия само части от нея. Като всяко младо момиче, което е суетно и иска да изглежда добре, залято с тонове информация, която винаги си противоречи, но пък настоява за неповторимост и аз съм се оплитала в порочни кръгове. Минала съм през хранително разстройство и познавам толкова много жени и не само, които в даден етап от живота си са минали през подобно нещо. Симптомите могат да бъдат скрити и незабележими, а да оставят толкова трайна вреда в психиката и физиката ви, че да не можете да ги излекувате години след това. При мен всичко тръгна с опит за контрол над емоциите ми в труден етап от живота ми и прерасна в суетене и нездрава връзка със себе си. Разбира се, такова нещо не се споделя, за това аз и моите шантави представи за живота си съществувахме дълго време сами, докато не разберем, че има свят отвъд страха, който е доста приятен, но и труден за приемане. В този етап на проблясък в тунела започнах много да чета по темата за хранителните разстройства, обикването и позитивната настройка към себе си и живота като цяло. Станах си чист експерт. Хубавото беше, че точно в този етап започнах да срещам и себеподобни хора, които преминават или са минали през същото. Започнах да прилагам нещата, които чета. Имах резултати, поне на психическо ниво. Нещата, обаче не станаха за ден, постоянно напредвах и пак започвах отначало. Спъвах се, падах, затъвах, пак излизах на повърхността. Да, малко драматично го описвам, но знам, че хора преминали през това ще ме разберат напълно. Пробвала съм всяка възможна диета, за която сте чели, минала съм през всякакви етапи на трениране. С времето физическите вреди, които си бях нанесла, започнаха много да рефлектират на всички сфери от живота ми. Обяснявах симптомите си на различни хора и ходех при различни доктори, но всички ми казваха, че сигурно са само в моята глава. До някъде и така може да е било, но реалните симптоми бяха на лице. Подуване, задържане на вода, рязко повишаване на теглото, реакции от определени храни. Започвах все повече да търся, повече да чета, запознавах се с нови хора, които се оказа, че ме разбират. Та, на кратко след 3-4 години търсене се оказа, че е инсулинова резиствентност. За радост не чак толкова дефинирана, но все пак достатъчна за да ми обясни всичко, което се е случвало с мен през тези години.

Разказвам ви това, за да ви приканя винаги, когато имате проблем да търсите първоизточника, защото лекуването само на симптоми е краткосрочно. Не търсете бързи резултати, имайте търпение към себе си. Намирайте правилната мотивация в това да бъдете здрави и формата ще дойде с времето, нещата не вървят по обратния път. Въпреки всичко, повярвайте в своето клише и действайте смело, защото истината е онази, която приемаме за такава.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *