Осъзнатост на физическата обвивка

                  Днешната статия е по тема, на която от доооста време не съм писала или говорила. Някак ми стана изтъркано и пренаситено. Някак всичко се разми и стана малко безсмислено. Но всъщност осъзнавам и колко е важна. Колко много хора я разискват без да вникват в нея. Но хайде стига съм се отплесвала философски. От заглавието вече сте разбрали за какво ще си говорим днес. За връзката с тялото ни.

                          Ще започна с лека предистория. Когато бях на 16 години преоткрих тренировките. Преди това винаги съм била активна – баскетбол, танци, волейбол, какъвто и спорт да ни предлагаха, аз се записвах, но не се задържах дълго. И до ден днешен ми е малко трудно да съм постоянна, но се радвам, че в някои области успявам да се контролирам доста добре. На 16 за първи път влязох и във фитнес зала, е, не си представяйте, че съм тренирала много здраво, но се радвам, че попаднах на адекватни хора, които да ми показват правилно изпълнение на упражненията. За един стартиращ в спортните занимания това е основополагащо и ако заучиш грешно нещата, след това е много по-трудно да ги коригираш, а и може да си докараш ужасни травми. С времето започна да ми става интересно. Четях, гледах видеа, пробвах упражнения. След около две години се преместих в нов град, всички знаем колко шокиращо може да бъде това. Нови хора, нови места, ново жилище. Тогава бях и малко по-притеснителна, та, малко бавно започнах да откривам онова, което ми трябваше. По онова време открих тренировките вкъщи, започнах да тренирам почти всеки ден. С времето това прерасна в леко вманиячаване. Виждах резултати и исках повече. Запалих се по кросфит и тежести. Започнах да вдигам мнооого тежко. Всички ми се чудеха защо го правя. И честно да ви кажа от сегашна гледна точка и аз не знам отговора. С времето осъзнах, че най-важното нещо в тренировките е правилният мотив. И не само в тренировките и във всичко, което правим в живота си.  Та, в един момент нещата започнаха да се обръщат. Аз не променях нищо в тренирането(освен, че се натоварвах все повече и не почивах) или храненето, но тялото ми започна да ми показва, че нещо не е наред. Ама кой ще ти слуша. Сигурно трябва да тренирам повече… но не и не. Започнах да качвам килограми, тренировките нямаха никакъв ефект, нито гладуването. Нищо. Сякаш организмът ми отказваше да работи. Е, в някакъв момент усетих какво правя, но последиците се оказаха доста по-сериозни от това, което си мислех. Започнаха да се отключват различни симптоми, в следствие на прекаления стрес, който бях наложила на тялото си. В друга тема ще си поговорим малко повече и за тях. В началото, от неразбиране какво се случва, започнах да изпадам в леко отчаяние. Слушах мненията на толкова много хора и изпаднах в такъв омагьосан кръг, че ми е трудно да ви опиша и изброя колко различни неща съм опитала, в опит да оправя нещата. Тук имам важен съвет за вас – не бързайте, не се паникьосвайте, това винаги води до лоши решения и непремерени действия. Разбира се, като всяка жена, започнах да търся решение във всякакви скалъпени диети, после започнах да се осланям на кардио и все неща, които дават краткосрочни резултати и замазват състоянието, а не намират и решават първоизточника на проблема. С диетите и храненето също имахме дълъг път, докато се напаснем. Вече знам, че между всичко, което ни промотират за здравословно и здравословната връзка с храната има огромна разлика. Цялата информация, до която имаме достъп е много полезна, но ако не е добре филтрирана и систематизирана, може вместо да ни бъде полезна, да се окаже опасна. Толкова много момичета и момчета вярват, че „вредната храна“ може да бъде само заслужена. Толкова много хора се награждават с неща, които изобщо не са полезни за тялото им, само, защото психологически ги свързват с неща, които са им носили някаква емоция. Толкова много хора са пострадали от грешно разбиране на здравословния начин на живот. Здавословният живот започва със здравословни мисли, здрав разум и много проучване. 

                Хубаво е, обаче, че с времето и грешките, човек пресява нещата много добре и започва да опознава себе си. В днешно време, когато навсякъде ни заливат снимки с перфектни тела и хора, които ни приканват да не ядем, за да бъдем перфектни, е трудно да прескочим психологическата бариера, че и ние трябва да бъдем такива. За едно подрастващо момиче, с не толкова здраво самочувствие , поддаването на подобни твърдения е ежедневие. За жалост, все още не сме достигнали до осъзнаването, че здравето не се крие в плочки на корема и привидна перфектност. Също така много хора не осъзнават, че 80% от снимките, които виждаме в интернет са обработени или направени в най-добрите периоди на даден човек. Много малко хора дръзват да покажат и лошите си ъгли и моменти, а е важно. Важно е да се показва истинската страна на живота и това, че перфектни хора няма.


В момента, лично за себе си съм стигнала до момент, в който наистина разпознавам сигналите на тялото си, знам от какво има нужда и кога как се усеща. Гледам на здравето, храненето, движението, духовното израстване, ако щете, като на наука. Като на нещо, което изисква много внимание и грижа. И вярвате или не връзката между всеки компонент е толкова важна, колкото е важно как е свързан двигателят на колата ви – ако сте сложили някоя жица, не където трябва, много вероятно е колата да не потегли. Старайте се да живеете осъзнато, да се грижите, както за физическата обвивка, така и за психическата вътрешност, защото много често едното спира другото и ако не го разберете, има вероятност да се лутате прекалено дълго.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *