Какво ми донесе минимализмът?

Какво ми донесе минимализмът?

Сега всички имаме времето, което все „нямахме“. Точно за това мисля и че сега е перфектен момент да се сдобием с нови положителни навици и да излезем едни по-добри версии на себе си от цялата ситуация. Съществата ни са сумирани от ежедневните избори, които сами правим, така, че нека те да бъдат добри! В днешната статия ще поговорим за моят опит с минимализма и какво ми донесе да го вградя като навик в живота ми. Надявам се да ви бъде полезно! Приятно четене. 🙂

Минимализмът

„В новата си дефиниция това е стремежът да се отървем от вещите, които не използваме и от които нямаме нужда, за да си създадем дишаща, олекотена среда и да организираме живота си семпло, с мисъл за качеството.“

 

По начало Минимализмът се е появил като продължение на Модернизма в съвременното изкуство. Неговата основна идея е „По-малко е повече.“ С времето той се прехврърля във всяка една сфера от нашия живот. Присъщо е най-вече за поколението на така наречените „милениуми“, които искат да освободят място, за да имат повече време, простор, преживявания. Има цели движения, които популяризират Минимализма като начин на живот, като например The tiny house movement – движение, което позволява на хората да прекарат една вечер в малка къща, с минимално обзавеждане срещу 99 щатски долара. Тук можете да прочетете малко повече за него https://thetinylife.com/what-is-the-tiny-house-movement/

Лично аз от около година започнах да се интересувам повече по темата и да чета всевъзможни материали. Колкото повече проучвах, толкова повече осъзнавах, че аз всъщност съм започнала да прилагам принципите съвсем естествено доста по-рано. В днешната статия ще ви разкажа малко повече за това как стигнах до това прозрение и какво точно имам предвид.

Зачитайки се в темата „минимализъм“, всъщност се оказа, че животът ми е започнал да се променя точно, когато съм започнала да прилагам принципите му. И знаете ли? Последното нещо, към което пристъпих беше разчистване на вещите ми. 


      Малко неприятно ще ви се стори, но първо започнах с хората. За мен това е фундамента на това да водим един по-освободен от тежест живот. Все пак здравословното не бива да се отнася само до храна, а и до всичко, което позволяваме да навлезе в съзнанието ни. Основата на това, което сме ние се крие в хората, на които подръжаваме, а това в повечето случаи са най-близките ни. Моментът, в който взех решението да не общувам повече с хора, които ми влияят токсично по някакъв начин, хора, които не искат да се развиват, а фокусът им пада върху клюки и завист, хора, които се хранят от чуждото нещастие, в този момент аз станах свободна. Самата аз станах в пъти по-позитивна. Нещата около мен започнаха да се подреждат с лекота. За няколко минути се замислете имате ли около себе си хора, които постоянно ви натоварват? Хора, които смятат, че само те имат проблеми. Хора, които постоянно мрънкат и виждат проблемите във всяка ситуация. Аз все намирах оправдание за подобни хора. Все си мислех, че нещо аз не съм в час и сигурно животът наистина е толкова гаден, колкото те ми го представят. Сигурно наистина нямаше смисъл да започвам нови неща, защото все нещо можеше да се прецака. Как ви се струва това? На мен нелепо. И да, може би винаги ще има един подобен човек наоколо, но по-важното е по-големият ви кръг да бъде изграден от хора, които вместо проблем виждат решение във всяка ситуация, мотивират ви, подкрепят ви, радват се на успехите ви, казват ви истината, когато тя не е красива, но винаги е с цел градивна критика. Ей, това са стойностните хора, които си заслужава да пазите около себе си.

 

      С времето дойде и моментът да се разделям и с вещи, но първо малко предистория…
От малка винаги съм трупала вещи около себе си – мисля, че изразът „все някога може да ми потрябва“ е познат на доста от вас. Като ученичка бях такава, след това пренесох тези навици и в студентските си години. Трябва да си призная, че бях изключително разхвърляна и определено чистенето не беше любимата ми дейност. След 4 години живот в общежитие, за мен дойде време да се изнеса от там. Това, обратно на моите очаквания, се оказа доста дълъг и не толкова гладък процес. След първото ми изнасяне не подозирах, че ще ми се наложи още няколко пъти след това. Оказа се, че имам доооста повече вещи от това, което очаквах. Тогава за пръв път ми се наложи да се разделя с някои от тях. По онова време честно казано не бях чувала за Минимализмът, просто беше наложително. Настаних се, подредих всичко, но след няколко месеца се наложи отново да се местя. Трябваше да бъде бързо и стегнато, в рамките на няколко дена. В жилището, в което се местех нямаше особено място за моите неща, така, че ми се наложи да закарам доста от тях в родния си град Самоков. Това бяха разни книги, дрехи, които не нося или не им е сезона. Мислех, че ще се задържа, но уви сметките ми излязоха криви… Наложи ми се да се преместя за трети път… Е, потретих цялото упражнение отново и се разделих с още куп дреболии, от онези за всеки случай. При всяко местене намирах по нещо ненужно.

      

 

                   Започна да ми харесва да го правя. Ако първоначално ми беше трудно да се разделям с  вещите си, то с времето започна да ми действа освобождаващо. Забелязах, че ми дава една чистота и простор на ума. Сега съм ограничила дрехите и вещите си до такива, които наистина използвам. Редовно преглеждам гардероба си за неща, които не нося. Проверявам кое става за носене и кое не и решавам дали да ги подаря или рециклирам. Започнах да се замислям все по-често какво ми носят вещите, които си купувам. Дали изобщо имат смисъл или пазарувам на емоционална основа? Това всъщност може дори да ви спести средства.

 

 

 

       Дълго време неглижирах и дигиталната среда. В социалните мрежи е много лесно да се подведем по това какво правят всички или кого следват всички. Всъщност, обаче често ми се случваше да се улавям, че се сравнявам с някакви хора, че съдържанието им всъщност не ми е полезно, а ме натоварва и всеки път, когато видя нещо от тях да се ядосвам по някакъв начин вътрешно. Това повечето пъти става несъзнателно и се случва по прекалено много пъти на ден. С времето започнах силно да пресявам информацията, която приемам онлайн. Отследвах всички акаунти, които ми носят негативна емоция. Започнах да следвам хора, които ми дават стойност и ми носят доза позитивизъм всеки ден. Хигиената на информация е изключително важно нещо. Особено сега. Особено във времена, в които имаме прекалено много от нея.

      Може да ви се струва малко странно,но ако опитате да спазвате хигиена и подреденост на първо място на мислите и взаимоотношенията си, след това на пространствата, които ви заобикалят – физически и виртуално, ще забележите огромна промяна в начина си на мислене.

Ще се радвам и вие да ми споделите полезни източници на информация по темата и бих се радвала да разбера за вашия опит и дали прилагате доза минимализъм в ежедневието си.

 

Petya Postolova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *