Инсулинова резистентност – що е то и как въпреки нея успях да направя промяна?

Инсулинова резистентност – що е то и как въпреки нея успях да направя промяна?

 

В днешната публикация ще си поговорим малко за промяната. За това как започва, как се случва, какво ни коства и до къде ни води. Всеки казва, че иска промяна, но малко са хората, които наистина са готови да платят цената, за да стигнат до резултатите, които искат. И не, няма да си говорим за промяна на всяка цена, а за онази осъзнатата, бавна и качествена. Онази, която ви разтърсва и ви оставя друг човек.

Фокусът на тази статия няма да бъде физическата трансформация, която е абсолютно преходна, а това как психическата дава отражение навън. Преди винаги търсех бързата промяна, мигновените резултати. Това, което много хора се опитват да продават в наше време. Свикнали сме всичко да идва при нас на минутата. Да можем да търсим и намираме тогава, когато нещо ни трябва. Живеем във време на задоволяване на нуждите ни точно тогава, когато искаме. В такова време е много трудно да чакаме.
Точно, обаче, когато най-много бързаме животът ни поднася нещо, което да ни покаже, че е нужно да забавим темпото малко. В моят случай това беше инсулиновата резистентност. Вече съм писала за това как се зароди всичко в тази статия:

https://postolova.com/bg/правилно-прилагане-на-клишетата-в-гри/

В днешната ще се опитам да бъда максимално практична и да ви разкажа как аз успях да „държа под контрол“ състоянието си и да се трансформирам както физически, така и психически. Тук е моментът да се разберем, че всичко, което ще ви разкажа са лично мои наблюдения върху моето тяло и няма нищо универсално в тях. При всеки организъм  реакциите са съвсем индивидуални.


Смятам, че е важно да започнем от там да разберем какво точно представлява инсулиновата резистентност. Тъй като мен ме няма особено в научните обяснения, ще цитирам по-вещите от мен. Попринцип повечето от нещата, които съм изчела по темата са на английски, но открих много добре синтезирана статия от Страхил Иванов. Статията можете да погледнете тук

На кратко инсулиновата резистентност е състояние, при което секретираният инсулин не се използва ефикасно от организма. Когато клетките на мускулите, черният дроб и мастната тъкан станат „резистентни“ към действието на инсулина, глюкозата се задържа в кръвта, вместо да се абсорбира.

За да компенсира, панкреасът секретира все повече инсулин, за да регулира нивата на кръвна захар. С течение на времето бета клетките на панкреаса се изтощават и секреторната им функция се нарушава.


Първото най-важно нещо е да установите дали наистина имате инсулинова резистентност.
Това става чрез обременяване с глюкоза. Лошото е, че не винаги има съвсем ясно дефинирани симптоми. При мен се изрази доста видимо. Качих около 15-18 килограма, започнах да се чувствам изключително изморена, бързо се задъхвах, нямах енергия. Като изключително деен човек, за мен беше много трудно да приема, че не мога да изпълнявам половината от дейностите, които с лекота съм вършила преди това. Цялата ситуация ми повлия много зле психически. Не ме притесняваха толкова килограмите, колкото спада на енергия. Самочувствието ми започна да се срива. Не ми се излизаше, изнервях се лесно, бях изключително раздразнителна. В един момент това започна да ми влияе на отношенията с хората около мен, бях се затворила за всякакви контакти. Не знам точно кой беше моментът, в който нещо в мен се преобърна. Моментът, в който нещо в мен надделя и мотивите ми станаха коренно различни. Вече единственото нещо, което исках е да се чувствам добре вътре в себе си. Вече не чувах коментари от сорта на „защо си качила толкова килограми, намали яденето“. Спрях да се обиждам и да се опитвам да доказвам нещо на някого. Исках само пред себе си да бъда напълно честна. Да осъзная, че ми е нужна тази стъпка назад, за да поема дъх. Започнах да ровя усилено в съзнанието си, в събитията, които са ми се случили, да навръзвам нещата и да проумявам от къде е тръгнало всичко, за да стигне до тук. Всяко нещо, което ни се случва е в следствие на минало събитие. Може дори да не сме осъзнали колко травмиращо ни е повлияло.
Стига съм се отплесвала, разбрахте какво искам да ви кажа. Сега ще ви споделя няколко неща, които дадоха страхотни резултати при мен.

 


Йога и медитация

Мисля, че вече всички знаем колко благотворни могат да бъдат тези практики. Тяхната най-голяма сила е в това, че чрез тях се учим да контролираме дишането си, което е фундаментално за това да можем да контролираме нивата на стрес, които са ключови за състояния като инсулиновата резистентност.

Повече по темата за дишането можете да прочетете в тази статия.

Регулиране на стреса

Хроничният стрес води до повишени нива на кортизола, а той от своя страна повишава резистентността към действието на инсулина. Написахме как можете да регулирате стреса, но има нещо по-важно. Бъдете искрени със себе си. Има ли нещо, което ви тревожи и може да ви стресира? Как се чувствате на работа? Как се чувствате с хората около вас? Имате ли токсични връзки в живота си? Набавяте ли си достатъчно сън? Възстановявате ли се добре след тренировки? Замислете се много задълбочено. Имате ли хора от миналото, на които не сте простили? Може нещо много малко да ви носи много голям стрес.

 

 

 


Спорт и хранене

Въпреки, че в резултат от инсулиновата резистентност се покачват килограми е изключително важно да съумеем да ги намалим. Тук вече наистина всичко е строго индивидуално. При мен се оказа, че е необходимо да намаля високоинтензивните тренировки, които правех преди това. Започнах да правя кратки, бавни и осъзнати тренировки. Под осъзнати имам предвид, че каквото и да тренирате mind-muscle връзката е изключително важна. Това означава да мислите за мускула, докато го тренирате, да усещате напрежението точно там, където би трябвало от упражненията. Също така комбинирам тренировки по мобилност, йога, добавям тежести или тренирам с ластици. Научих се да тренирам малко по-интуитивно. Усещам от какво има нужда тялото ми в определения ден и не се обвинявам, ако понякога имам нужда просто да си почина. Възстановяването е много, много важна част. Тук идва и ролята на храната. При мен най-добре повлия кето (нисковъглехидратно) хранене. Не при всеки, обаче влияе толкова добре, така, че пробвайте какво е най-добро за вас. За целта трябва да сте стриктни поне 1 месец, за да разберете дали нещо е за вас. Също така започнах да правя редовно фастинг протоколи. Така всъщност успях отново да се науча кога изпитвам истински глад и кога е емоционално. Това е нещо, което много от нас забравят при порастване, защото ни се насажда, че трябва да се яде постоянно в точно определени часове. Няма нищо страшно в това да не закусвате или да не вечеряте. Има страхотни ползи за, които можете да прочетете тук.  Бъдете търпеливи!

 

Разликата между двете снимки е година и половина, но разликата в съзнанието ми отне около 3 години. Така, че всичко се напасва с времето си и със сигурност с търпение и постоянство всичко се постига.

Със сигурност не мога да сумирам абсолютно всичко, което съм минала през всички тези години в една статия, но се надявам да откриете нещо полезно за себе си. Ако ви е интересно ще направя нещо като рубрика, в която да си говорим по подобни теми.

Желая ви прекрасен ден и осъзнатост! 🙂

 

Petya Postolova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top