За вдъхновението и мотивацията с любов


Не знам колко от вас са запознати с моята личност и дълбоката й шизофрения, но освен, че съм се отдала на бюти индустрията напоследък, преди обожавах да пиша стихове и разкази. Просто нещо ми хрумваше и имах огромното желание да седна и да го излея на лист хартия. Нямаше точно определена тематика или пък момент, в който пиша. Имаше само проблясък, замъглено съзнание и резултат. Хората, които пишат ще ме разберат. После порастнах малко и от многото ми задачи, вдъхновението ми взе да ме напуска. Никога не съм твърдяла, че пиша нещо гениално, както в момента не смятам, че в нещо се справям гениално, просто опитвам нови неща, уча се, изразявам себе си. Прекалената ми самокритика някой ден ще ме убие, но ще му мислим тогава. 

                 Та, днес ми се иска да пиша за мотивацията, вдъхновението и всички тези илюзорни думички, които не сме сигурни дали не значат нещо за ядене или пък трябва да си ги купим от amazon…. Има една българска поговорка, която гласи: „Каквото човек сам си направи, друг не може.“ и мога да ви кажа, че толкова точно това се отнася и за мотивацията. Да сте мотивирани не е някакво състояние на духа, в което сте в пълна хармония със себе си и всичко ви върви по вода. За да се мотивирате:

Първо: Трябва да сте си поставили цел, която да искате да постигнете.
Второ: Да си измислите действия, активности и стъпки, с които да я изпълните.
Трето: Да действате.

                  И да мотивацията често е доста осезаема при първите две стъпки, на третата излита през прозореца. Това се случва, защото си мислим, че действията ни винаги трябва да бъдат съпроводени от добро настроение, пеещи птички наоколо и помощта на цялата Вселена. Е, истината е малко по-различна. 

Нека анализираме една цел. Искате да си купите кола. Действията, които трябва да предприемете са – да си изберете кола и бюджет, да работите, за да изкарвате пари и да заделяте по определена сума всеки месец до заветната цел. Просто нали? Само, че заплатата ви идва, а вие решавате, че имате по-голяма нужда този месец да си купите 30 чифт готини обувки(да речем), а пък сте решили да заделяте по 100 лв на месец. От другия месец ще започна… със или без тези 100 лв, не е фатално. Само, че другия месец заплатата ви пак идва и мотивацията ви пак изчезва. Мотивацията ви трябва да ви подбутне, за да решите да направите нещо, а после трябва да я изпратите да събира сили за следващата ви цел и да дадете път на дисциплината и постоянството. Ако всеки ден слагате в буркан по 5 лв да речем, няма дори да усетите кога сте събрали 150 лв, така дори и психологически ще се освободите от това да ги мислите тези 100 лв, че май ви трябват за друго. 

               Вдъхновението по същия начин идва с действия и постоянство. Ако всеки ден пишете по ред, в един момент ще се вдъхновете да изпишете цяла страница и това ще бъде, защото от практиката ви, вие започвате да ставате по-добри с думите, по-уверени в себе си, имате какво повече да кажете.

 

                  В заключение искам да ви приканя днес да вземете да се мотивирате, за това какво искате да направите, а от утре да действате. Искате да събирате пари? Слагайте по левче в касичка. Искате да четете повече книги? Започнете със страница на ден. Малки стъпки. Просто тръгнете в посоката, която искате. Искате да се развивате в дадена сфера? Започнете да се събирате с подобни хора. Никой не се е родил научен. Никой не е знаел перфектно как да постъпва в нови за него ситуации. Всеки обаче е тръгнал от някъде със своята мотивация. Дали е стигнал до заветната цел зависи само от това дали е направил достатъчно малки стъпки по пътя си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *